Wednesday, October 04, 2006

Rand Al`Thor or the brother i lost!

Интересно е как понякога нещата които искаме да забравим не спират да се връщат към нас. Даже не толкова интересно колкото иронично. Преди малко е така случаино една позната ме подсети за Ранд...моя вече изгубен брат...(може да не ми е кръвен, но няма сила на планетата която да ме накара да спра да го наричам така докато не пукна и червейте не ме изядат). Сещайки се отново за него ме изпълни с смесени чуства. Тъга, радост...умиление. Наистина го обичах това момче...звучи супер гейско нали...да ви кажа не ме интересува много кво си мислите. Когато вие имате такъв добър приятел какъвто имах аз може би ще разберете защо говоря така. А и целта на този пост е да ми олекне на душата...за това обичам блога...пишеш си..и ти олеква...
От къде да започна. . .беше преди много години...някъде по това време бях открил фентъзите като литература. Малко лапенце бях и всяка следваща книга ме потапяше в тези магически светове в които често си играех с приятели или с играчките ми ^^. През онези времена нямах компютър, но пък те бяха ерата на големия бум в тези технологий. Века на компютърните клубове. Естествено след като се бях зарибил толкова по четенето на фентъзи книги беше съвсем нормално и да си потърся нещо в нета свързано с това. Така попаднах на драгон клуба. Един интересен сайт за фентъзи които си имаше даже и форум. Които в последствие се превърна в първия ми форум които бях посетил и в които станах редовен потребител. И където завързах доживотно приятелство...което дори още ценя. Не бяхме много хора в форума и за това доста бързо станахме гъсти. Бях малък и тъй като нямаше други Бургазлий от форума не можах по това време да се запозная лично с никой от потребителите. Ранд беше доста интересен образ. Винаги се изумявах на интелекта му..или по скоро на това колко ерудиран беше. Може да се каже че бяхме доста големи противоположности и същевременно много еднакви. Тои беше елегнал един такъв...а аз всеки ден се чудех какви глупости да върша...като доброто и злото бяхме ;) ^^. Всеки ден си връткахме няколко часови форумни чатове и обсъждахме сякви неща. Почвахме с книги и спирахме от Тв предавания до последните модни тенденций (хахаха ех старите времена). За всичко си лафех с него. И тва продължи дълго време...години. Бяхме малки...но въпреки всичко успяхме да създадем едно траино макар и интернет приятелство. Смея да кажа, че донякъде израстнах с Ранд. Не като другите ми приятели от махалата с които играехме, а просто .. по някакъв странен начин. Психически също се промених. И почнах да гледам над света по друг начин...просто Ранд има тази прекрасна дарба да се изразява...хм нз...не мога да намеря дума да го опиша това. Но не е като мен...където като малък ми викаха че сам голям търговец...брат ми беше по-скоро като вид психолог...един малък психолог. Хем израстнал хем вдетинен. Времето си минаваше.
Не след дълго тои извика своя най-добър приятел Deadwing (Тодор) да доиде в Драгон Клуба. С Тошо станахме също много добри приятели и дори сега ходи с сестра ми ^^.
И така продължихме си тримцата. Порастнахме. Променихме се ужасно много. По това време почнахме да мислим за среща. Обаче все ощя бяхме малки...аз вече се бях чупил от нас няколко пъти и сериозно обмислях варианта да избягам от нас и да отида в София да се видя с тях ^_^ всеки които ме познава от малък знае колко откачен бях :)-
Но все пак не го направих...щеше да мине още малко време преди да тръгна да пътешествам. След време не помня как точно, но някой ни показа форума Таламаска. Които не знае кво е таламаска...начи сериозно трябва да навакса информацията си относно вампирите ^^. Няма да се отдавам на разкази относно това име в момента. Та там се запознахме с Махарет (Росито). Или нашата бъдеща сестра. Ех какви времена бяха. Помня как когато за пръв път се регнахме в таламаската в форума нямаше много момчета..или и да имаше просто момичетата бяха ужасно много. Тогава с Тошо се направихме на големите плейбой и зарибявахме в форума и мИРК всички момиченца ^_^. И наистина доста успешно го правехме..щото всички мноо ни обикнаха :P
С Росито обаче нещата стояха по-различно. С нея си станахме добри приятели...тя беше просто прекрасна (като характер...в последствие и като вид) и много си я обичахме. Тогава с Тошо почнахме да и се сваляме ^^ ех къв смях беше. Постоянно си крояхме с него някакви планове как да я забием, а тя мрасницата упорито ни режеше и двамата. Верно де...кво може да се получи по нета...ма нали бяхме млади още кви ли не глупости правехме. След няколко месеца чатове брат ми Тошо и Роси решиха да си набият среща. И дълго след нея се сдухвах, че те могат да излизат заедно пък аз цикля в Бургас. И верно и аз се разбивах тука с други познати, но не беше същото. Исках да ги видя и тях особено ранд и роси които ми станаха супер близки. Та тогава не помня колко време мина..дали беше същата година или следващата но на 29 декември имаше среща на егмонци и в следствие един много як купон в един познат (които сега мразя супер много) на които реших да отида. Хванах си багажа и заминахме с Крис (другата ми сестра и също ужасно близка приятелка) за София. Тогава бях супер развалнуван щото най-накрая ще се запозная с едни от най-добрите ми приятели и още сума си хора. Но това беше и ден пълен с много разочарование. И докато почти всички много ми се радваха Ранд въобще не ми обръщаше внимание....се едно не ме познаваше. Супер тъпо се държеше и почти не ми говореше. тогава много се сдухах. И макар да си прекарах чудесно на следващия ден като патувах за Бургас в влака се чуствах ужасно. Това беше може би най-гадния край на година които сам имал през краткия ми живот на тая земя. Ранд после ми се извиняваше и се оправдаваше, но аз знаех, че има нещо гнило. Както бях писал горе Ранд е прекрасен човек. Брат които се гордея, че имах. Но тогава доста работи за него се появиха на бял свят. Тои не беше пораснал...и още си беше един такъв..вдетинен което си беше доста чаровно но и носеше свойте си проблеми. Много често се караше с познатите си и се цупеше за дребни неща. След време и на други срещи пак не ми обръщаше внимание и се праише на ударен. И така започна края на приятелството между мен и Ранд както и това на Ранд с почти всичките му познати. Все още не сам сигорен, че знам какво се случи през онези месеци на промяна в него. Доста историй имаше доста слухове също. Но някой хора му влияеха ужасно и просто го провалиха...буквално го контролираха. И с неговото детско наивно съзнание тои се поддаде супер лесно. Може би неговото търсене на този душевен покой и тази светлина в света му проми мозъка не знам. Даже май вече е обърнал резбата...или поне е станал БИ... о.О тук наистина не мога да коментирам съвсем обективно защото нямах шанса да го видя и да му набия мозък в главата. за което съжелявам може би ако бях отишъл и му бях теглил един хубав бой да му припомня кои е щеше да му помогне. Но уви... за добро или лошо така се развиха нещата. Тои си заряза всички контакти с почти всички...включително и мен...и не сам го чувал вече,...от година и нещо...или май повече...за всеки случай познанството ми с него до голяма степен оформи част от характера ми и това което сам сега. Сигорно ако не беше тои и някой други хора сега нямаше да сам това което сам. И най-вероятно щех да сам некъв изпаднал наркоман дето продава трева на 10/11 годишни лапета скрит в тъмните улички. И да напада изпаднали бабички за да си изкара некое друго лефче за дрога. Факт е, че аз много прихващам от хората...може би това ме прави и толкова странен човек...и от Ранд успях да прихвана някой много добри морални качества които дори аз не осъзнавам колко са ми помогнали през годините. Странно е как ми доиде да напиша това...бях си обещал да не му мисля по въпроса. Но ето че Самито ми припомни случайно и въобще не съжелявам..сега се чуствам доста по-добре. И наред с гадните неща се сетих ужасно много хубави неща. Хубаво е човек да се отдавана на спомените си. Да сдържаш емоцийте си може да е хубаво...но в един момент най-добре е да си излееш душата..да си поплачеш и да ти олекне. По принцип го прикривам в мене, тази м..чуствителност и прочее...държи си доста неща само в мен и само няколко души са успели до толкова да се сближат с мен, че да мога да говоря всичко с тях.

Тони,Тоше, Шинджи, Крис и Роси...хора обичам ви много и не знам кво бих правил без вас! Вие сте страхотни приятели и много държа на вас! Надявам се никога да не се разделим и дори след години пак да сме си заедно! Ако не бяхте вие нямаше да сам това което сам! Спомена за Ранд ми припомни колко много трябва да си пазим приятелствата защото те са крехко нещо, но пък са най-ценното което имаме в този живот.

No comments: