Тъй тъй поредния месец поредната аниме среща в Бургас. Тука градим вече няква традиция усещам...хехе така де. . . лошо няма. Тоя път срещата беше отново косплей и отново в караокето. Където. . . най-накрая успях да сложа и моя крак. Аз и по-рано писах. . . тва място беше някакво табу за мен :Х ноу мор ^_^
Аз тъй кат не исках да се мъкна из центъра с костюмираните идиоти (но офенс) отидох направо там и почти всички вече бяха на линия. Мноо хора и с тия костюми ми отне време да разпозная всеки и да им кажа здрасти...дълги 10 минути на търсене на хора и прегрътки (rofl)!
Антон (Lord Hakera) още в момента в които ме видя ме изтапарче с 7 кинта... причините за които още ме преследват в сънищата.. хахаха и след като бях така лошо ограбен реших да се излекувам с простотия. Ма така де аз винаги като се събера с аниме зарибените и изпадам в некво такова странно състояние на което ме избива на простотия. Деба имаше мноо шапки на срещата... трябва да видя на снимките как изглеждах с френската шапчица на Дидо...ноо се филмирах с нея. Моите 2 шапки за пореден път обиколиха главите на половината хора, НО това е друга история ;)
Гал макар да знаех, че ще дойде кат котка въобще не очаквах такъв...кхъм...костюм..не успях да я позная в началото. За секи случай беше страаашна...пуф. . . аз както неам никъв резист кам котки и с неиното облекло напрао изплезих езика ^_^ и после кат са съблече. . . hahah ай стига сам говорил, че ши са изцепя нещо. За секи случай беше страшна писана (love). И после и зех дясната лапичка и се милвах с нея. бахти якото пухче чесно. Зема да са обличам кат Азис, че и аз да имам такива яки маний по мен и да си играя с тях. хахахахахах
О о и по едно време и зех ушите. Сички викат че сам бил голям сладур с тях. и сам приличал на куче (wtf) и обикалях и ги карах да ме чешат зад ушите хахахахах голям филм си набих с тия уши ей. Нямам търпение да видя снимките където сам с тях. Сигорно ши умра от смях.
Горкичката Джейн я обрах малко с цигарите хехе...издебнах и кутията по едно време и се спонсорирах щото нещо ми се допуши. Знам знам аз не пуша...то си е и така де. Ма напоследък ми е некъв готин филм да си изпуша една две цигари ей така за шоуто. Пък и нали беше косплей...аз се правех на пушач (хаха)!
DJ по едно време вкара едно много здраво хаус сетче ама не са сетих да го питам как се казва. са иба и тъпия. На косплея й научих благодарение на Марио за една любима песен която търсех от години (виж предния пост).
Доиде и време да се покажат сички костюмирани обаче Дидо горкия нз ко му имаше ама беше адския (както го кръстих тогава) Анти-Забавен...просто мноо як спек настана говореше некви тъпи раути и се едно гледаш шоуто на Къци (Дидо лек не ми са сърди ако го видиш тва). Ма просто беше..кофти раута. мноо хора седяха и просто нз за ко ста дума и ко да праят. Както и да е мина раутата... така и не разбрах от момчетата кои спечели. Ако някой ме светне ши сам благодарен.
О имаше и караоке изпълнения. Сашо кат се нае да крещи..чесно ви каам напрао са депресирах тва момче....зззз....неам коментар просто. А на барби гърл припаднах от смях. Момичетата кви физиономии правеха не е истина с сестрата седяхме на сепаретата и се гърчехме от смях.
Яд ме е че нямаше време ад ударя един латино танц с онова момиче дет са облече кат циганка (ее деба пак и забравих името) и кючек с Джейн...мноо се бях надъхал за една селска чалга./ НО...винаги има следващ път.
Друго ко да кажа...като чели тва бяха по-важните неща...а да Крис ме нацепи докато носех котешките уши. . . цитирам "приличаш на кучето ми което умря..." ебаси наредбата а (ахаха)!
уууу да Киро чупи една чаша...и най-интересното беше че никой не мръдна да напраи нещо по въпроса. Гледаха и седяха. Дори тия дет бачкаха в караокето. И накрая аз станах след това и киро и отидохме да просим за метла и кофа. И после аз ударих едно бързо I want to break free с метлата и избягах (хихи)!
Запознах се с жената на Киро... ма тои така ревниво я пазеше от всички, че освен прегрътка за здрасти друго не можах да напрая. ма аз неска му се накарах в скайп по тоя въпрос.
и май е това. . . и да има още вече ме мързи да пиша. . .
